Апчих, много прах се е по насъбрал тук, а ето и няколко паячета по страниците пълзят. Когато оставиш блога на самотек за няколко седмици … ,е нищо интересно не се случва с него. А, иначе стават няколко интересни неща извън блог пространството. Юпи, имам си офлайн живот и това е добре. Те, разните работите 0ще не са съвсем допечени и затова не искам да се хваля прибързано. Имам и няколко работи, които заслужават голяма доза оплакване , но кажи им финансова криза и ги забрави.

От месец, два се боря с една депресийка. Странното е, че този път ме нападна изненадващо откъм гръб в средата на лятото и не ще да ме освободи, дори сега когато есента властва с пълна сила. Честита есен. Ние с моята депресийка имаме известна история заедно, но тя обикновено настъпва към месец октомври, отива си около Коледа, връща се за кратко през март и изпада забвение за топлите месеци.

Тя беше тази, която ми попречи да се насладя истински на края на лятото и златната есен. Много дразнещ факт е, че осъзнавам какви нещица бълбукат в главата ми, но нямам сили а се преборя със тях. Затова пък обичам да постъпвам глупаво, ъъ- такова, успявам . Номер едно: пропуших, номер две: прекалено много обезболяващи, номер три: един ден диета, след това въглехидрат глад, след това много шоколад и ужасно чувство за вина, номер четени : апатия.

План проект “Вземам се в ръце” : в процес на изграждане.

Ще запитате сега: “Защо, да … ме занимава тази с тези неща?”. аз аз разбира се, няма да мога да Ви дам отговор, но пък винаги имате шанс за по – пълноценно изживяване на вечерта, аз пък заминавам на курс по йога

Лека вечер

Криси

Личен мотив