9 September 2010

Преди да завърши деня първо да ви Поздравя с Деня на Земята , днес 22.04.2007. А,ето и как го отбелязахме.
Станахме рано и с раниците на гърба се качихме на Витоша.
Част 1:Е , можеше и така да бъде. Ако, бяхме станали рано и не боледувахме от хроничен мързел, и двамата.Ако предната вечер не бяхме празнували рожден ден и легнали доста късно.
Ето какво стана в действителност : В 11 часа все още си джитках игрички, когато се обади наш приятел и ни покани да отбележим денят на Земята някъде из центъра. Вече бяхме решили, че няма да ходим никъде . Но, човек не винаги прави това, което възнемерява. Вечерта направихме уговорка с рождениците, да отидем заедно на Витоша, ако те се обадят и ние все още не сме тръгнали. Е те изненадващо се обадиха и така се качихме до хижа Алеко. Едно извинително-обяснително… пояснение.
Част 2 :Витоша не е за всеки
Тръгнахме с настроение за пролет. От миналата седмица знаехме, че няма сняг.и така се отказахме не подготвени за зимата на хижа Алеко. М да, Зимата не си беше тръгнала от там. Имаше сняг, много сняг, метри сняг, а ако имахме и по един дебел пуловер щеше да е най добре. Все пак, чакаме Пролет и тук там заснежени петна. Намерихме Зима и тук там петна от земя покрита с борови иглички.
Освен това, разходката беше прекрасна. Тръгнахме от лифта в Драгалевци. Пред очите ни се смени цъфналата пролет на млади брези в ниските части на планината. През току що напъпили клонки на дърветата в средната част. До достолепни иглолистни дървета все още в прегръдката на зимата. От младо зелена трева, през полянни с пролетни минзухари, до все още стоящи снежни преспи от по няколко метра. Планината те зарежда, дъхът на борова гора, която дишаш с пълни дробове ти дава енергия за цяла седмица работно еднообразие.
Ето и галерия то снимки, оставям на copycat да майстори филмовият материал, тя го прави с желание
. Имаш разрешение, давам ти блогни не.
[Gallery not found]
Витоша е най-близката ми любима дестинация за разходки и отмора.
Да, така е
Аз скоро преоткрих това